„Libro della divina dottrina: Dialogo della divina provvidenza“ от Екатерина е духовен трактат, написан в края на XIV век. Творбата разглежда дълбоки теми като вярата, любовта и взаимоотношенията между човечеството и Бога чрез съзерцание и молитва. Централният персонаж е душа, копнееща за божествено единение и застъпваща се за спасението на другите, особено на Църквата и света като цяло. В началото на текста читателят се среща с душа, изпълнена с дълбоко желание за Божията чест и за изцеление на духовните недъзи на човечеството. Тази душа отправя пламенни молитви и се отдава на съзерцание, като отправя четири молби към Бога: за лично освещение, за реформа на Църквата, за мир между християните и за Божието провидение за всички. С напредването на повествованието душата бива просветлена относно Божията воля за света и изпитва все по-силен плам за застъпничество. Авторът илюстрира значението на смирението, любовта и искреното желание за единение с Бога чрез собствените дела и молитви, подготвяйки почвата за по-задълбочено разглеждане на природата на греха, благодатта и Божието милосърдие.