„Цветът на времето“ от Федерико Де Роберто е философски трактат, написан в края на XIX век. Съдържанието разглежда природата на литературата и журналистиката, като обсъжда мимолетния характер на вестниците в сравнение с трайното въздействие на литературните произведения. В началото е представен размисъл за бързите промени и трескавия ритъм на съвременния живот, поставяйки под въпрос качеството на интелектуалната продукция в общество, което изисква бързо възприемане и адаптивност. В началото на творбата авторът противопоставя краткотрайното съществуване на вестниците на непреходната същност на книгите, предполагайки, че литературни сборници от разнообразни статии могат да уловят „цвета на времето“. Той разсъждава върху трансформацията на литературните стилове вследствие на обществените промени и технологичния напредък, чудейки се дали на съвременните автори не им липсва амбицията да създават цялостни шедьоври. Де Роберто засяга влиянието на демократичните идеали върху писането, загатвайки за дълбоко вкоренено напрежение между бързия обществен прогрес и силния копнеж за смислено изразяване както в литературата, така и в живота.