„Психология и социална практика“ от Джон Дюи е научно издание, написано в началото на XX век. В тази книга се разглежда сложната връзка между психологията и образованието, като се подчертава как психологическите принципи трябва да насочват образователните практики. Дюи изследва как образователните методи са били оформени от психологически предположения, като очертава необходимостта от по-цялостно разбиране на психологията във връзка със социалните практики, особено в контекста на образованието. В тази работа Дюи твърди, че традиционната образователна система често прилага неправилно психологическите концепции, по-специално като третира децата като „малки възрастни“, а не като личности в процес на развитие. Той подчертава важността да се разбират фундаменталните различия между детската и зрялата психология, и по-конкретно необходимостта образованието да улеснява гъвкавото формиране на навици у децата. Дюи смята, че признаването на тези психологически реалности може да доведе до разработването на по-ефективни образователни практики, които отговарят на личните и социалните потребности на учениците, като в крайна сметка им позволяват да израснат като отговорни членове на обществото. Книгата отстоява органична връзка между психологическата теория и образователната практика, за да насърчи по-дълбоко разбиране на етичните последици, свързани с преподаването и ученето.