„Човешката природа и поведението: Въведение в социалната психология“ от Джон Дюи е философски трактат, посветен на социалната психология, вероятно написан в началото на XX век. Творбата изследва сложната взаимовръзка между човешкото поведение, моралните принципи и социалната среда, като подчертава как навиците оформят личното и общественото поведение. Ангажираността на Дюи с понятието за навик като основен елемент на човешкото взаимодействие полага основите за по-задълбочено разглеждане на връзката между морала, човешката природа и социалните условия. В началото на своя труд Дюи излага предпоставката, че традиционните морални възгледи често гледат на човешката природа с подозрение, което води до разрив между морала и реалностите на човешкото поведение. Той критикува историческото патологизиране на човешката природа от страна на моралистите и изследва как обществените структури влияят върху индивидуалните действия. Дюи твърди, че разбирането на навиците — синтез от импулси и интелигентност — е от решаващо значение за по-реалистичния подход към социалната психология, като поддържа, че моралните принципи трябва да се основават на емпирично изследване на човешката природа и обществените условия, а не на абстрактни идеали. Чрез това изследване той предлага по-интегрирана и практична рамка за обсъждане на морала в контекста на човешкото поведение.