„Ювенилия; лека проза“ от Мигел Канé е сборник от автобиографични размисли и есета, написани в края на XIX век. Творбата представя спомените на автора от детството му и преживяванията му като ученик в пансион, размишлявайки върху радостите и трудностите на младостта. Канé, видна фигура в аржентинската литература и политика, използва собствените си спомени, за да изследва по-широки теми като образованието, другарството и носталгията. В началото на „Ювенилия“ Канé поставя основите на повествованието, като разказва трогателните спомени от първите си дни в Colegio Nacional — институция, наскоро възникнала от останките на бивш манастир. Той ярко описва чувствата си на тъга и самота, засилени от загубата на баща му, наред с преживяванията си по време на адаптацията към строгата среда, включително студенината на манастирските галерии и суровостта на училищния режим. Докато се ориентира в новото си обкръжение, той намира утеха в литературата, разпалвайки страст към четенето на романи, която го увлича в свят на приключения и вълнения, рязко контрастиращ с монотонността на училищния му живот.