„Три години в Тибет“ от Екай Кавагучи е пътепис, написан в началото на XX век. Книгата проследява пътуването на автора — японски монах, който изследва Тибет, за да изучава будистки текстове и да се потопи в тибетската култура. Приключенията на Кавагучи се развиват на фона на неговия решителен стремеж да свърже японския будизъм с оригиналните текстове, съхранявани в Тибет. В началото на мемоарите е представена подготовката на Екай Кавагучи за трудното му пътуване до Тибет, като подробно са описани сърдечните прощавания с приятели и семейството му в Япония. Той размишлява върху обещанията, дадени от познати да избягват пороци като пиенето и риболова, които възприема като жестове на добронамереност, свързани с неговото пътуване. Разказът задава тон на всеотдайност и духовно търсене, докато той напуска Япония, като подчертава очакваните предизвикателства, сред които затвореният характер на Тибет и езиковите бариери, които трябва да преодолее. Неговата решимост е очевидна, докато по време на пътуванията си общува с различни персонажи и изразява стремеж да учи и да задълбочава разбирането си за будизма чрез предстоящото пътешествие.