„Книга на простите лекове“ от Хенри Уилям Левър е исторически ръкопис, вероятно съставен в края на XIX век. Творбата представлява сборник с билкови лекове и домашни рецепти, отразяващ традиционните знания на билкарите и домакините от по-ранна епоха. Съдържанието се съсредоточава върху употребата на прости, естествени съставки за лечебни и кулинарни цели, като показва методите, чрез които са били организирани домакинството и грижите във времена, когато професионалната медицинска помощ е била по-труднодостъпна. В началото на ръкописа е представено въведение, очертаващо неговия произход и контекста, в който е създаден. Левър обсъжда значението на господарката на дома като пазителка на билковата мъдрост и разпространителка на здраве чрез простите лекове — термин за обикновени билкови лекарства. Коментарът рисува ярка картина на селска Англия през XVIII век, като подчертава самодостатъчността на домакинствата в именията. В него се засяга значението на билковите градини и употребата на естествени средства за различни заболявания, подготвяйки рецептите, които следват и включват указания за всичко — от сладкиши и вина до гръдни лекарства и лечебни смеси. Това начало затвърждава целта на ръкописа да възроди практичността и очарованието на традиционните билкови познания.