„Traicté tresplaisant et recreatif de l'amour parfaicte de Guisgardus et Sigismunde“ е романтичен разказ, вероятно написан в края на XV век. Това произведение, което може да бъде определено като наративна поема, разказва трагичната любовна история между Гисгардус и Сигизмунда, красивата дъщеря на Танкред, принц на Салерно. Книгата разглежда темите за любовта, предателството и последиците от страстта по начин, който отразява обществените и семейните норми на епохата. Разказът проследява Сигизмунда, благородна и прекрасна девойка, която след като овдовява, се влюбва дълбоко в Гисгардус, скромен слуга. Романсът им процъфтява тайно, белязан от писма и тайни срещи през скрита пещера. Щастието им обаче е краткотрайно, когато бащата на Сигизмунда, Танкред, открива връзката им. В пристъп на ярост той заповядва Гисгардус да бъде екзекутиран, което хвърля Сигизмунда в отчаяние. Изправена пред загубата на любимия си, Сигизмунда в крайна сметка избира да сложи край на живота си, вместо да живее без него, като така ги събира дори и в смъртта. Трагичният край подчертава могъщата, но разрушителна природа на любовта и размишлява върху вярността и последиците от обществените ограничения.
В стихове. Превод на латинската версия на Л. Бруни на първата новела от четвъртия ден на „Декамерон“ на Бокачо.