„История на операта“ от Е. Маркъм Лий е исторически труд, написан в началото на XX век. Творбата разглежда развитието и преобразяването на операта като форма на изкуство, проследявайки нейните произход, еволюция, ключови създатели и различни национални школи. Замислена едновременно като достъпно въведение и справочник, книгата обхваща значими композитори, стилове, реформи и изпълнителски практики в операта, като същевременно предлага насоки за слушатели и студенти. Вероятната ѝ аудитория варира от любопитни аматьори до по-сериозни студенти, търсещи актуален и четивен обзор на оперната традиция. В началото на „История на операта“ операта е представена като сложно, донякъде изкуствено, но дълбоко изразително изкуство, което се отличава от драмата с говорим текст поради зависимостта си от непрекъсната музика за подчертаване на емоциите и повествованието. Започвайки с обсъждане на трудността да се даде определение на операта, авторът изтъква съществената ѝ характеристика: сценична драма, в която музиката е основен, а не просто декоративен компонент. След това текстът очертава историческото развитие на операта, запознавайки читателя с основните нововъведения, реформи и национални школи — от ранните италиански експерименти до репертоарите на Германия, Франция и Англия. Разказът разглежда ролята на ключови реформатори като Монтеверди, Глук и Вагнер, представя цикличния характер на оперните тенденции и реформи и утвърждава значението на разбирането както на музиката, така и на драматичното съдържание за пълното осмисляне на значимостта на операта.