„Дриадата: роман“ от Джъстин Х. Маккарти е роман, написан в началото на XX век. На фона на средновековна Гърция, управлявана от франките, той преплита рицарска любовна история с оцеляло гръцко езическо вълшебство, когато се сблъскват груб наемник, идеалистично настроен млад принц и безсмъртна горска нимфа. Вероятно в центъра са сблъсъкът между цинизма и идеализма, устойчивостта на магията на старите богове и опасната любов между смъртен и безсмъртна, разгърнати най-вече чрез Симон от Руан, Ренуар от Скалата и дриадата Аргатона. В началото на романа Симон от Руан навлиза в Елевзинската гора, където грубият му ум, празната кесия и мизантропският му „фенер на честността“ рязко контрастират с млад рицар, когото среща, докато чете „Роман за Розата“. След като злорадо насочва дебнещите крадци към рицаря, Симон подремва и се събужда до Аргатона, дриада, която твърди, че произхожда от древен род и притежава без усилие огромна сила; тя отблъсква несръчните му ухажвания и го принуждава да помогне на попадналия в засада ездач. Тя го отвежда с бърз бяг до мястото, призовава страховита буря, за да разпръсне разбойниците, и се грижи за ранения младеж — Ренуар, — чийто живот и сили се възвръщат под допира ѝ. Докато Симон носи вода, Аргатона и Ренуар си разменят нежни думи, от които разцъфва първата любов; той ѝ предлага доживотната си преданост, дори да заживее в гората, а тя, свързана със зелената гора, се колебае и тръгва да търси лековита билка. Междувременно Симон се връща незабелязано, шпионира срещата им, открадва скъпата на рицаря книга и, разкъсван между завист и съжаление, си играе с по-мрачни мисли за безпомощния си съперник.