„Спускане по Дунав от Ратисбон до Виена през есента на 1827 г.“ от Дж. Р. Планше е пътепис и исторически пътеводител, написан в началото на XIX век. В него се проследява пътуване с лодка от Регенсбург до Виена, съчетаващо живописни речни пейзажи с архитектурни бележки, местни обичаи и множество исторически и легендарни анекдоти, свързани с градовете, замъците и манастирите по бреговете. Тонът е жив, ерудиран и приятелски, предназначен за пътешественици, които желаят живописно описание, подкрепено от източници и разкази. В началото на творбата авторът излага намерението си да предостави на английските читатели подходящ пътеводител за Дунав — дълго засенчван от Рейн — като се опира на германския наръчник на Шултес, но същевременно го подлага на критика. В Ратисбон той наема частна Weitz-zille вместо препълнената пътническа лодка, описва речните плавателни съдове и суеверията на теглещите лодките Jodelen, а после обикаля градската катедрала, мостовете, Rathaus и „Свети Емерам“, оживявайки ги с легенди и средновековен заговор за убийство, осуетен чрез вярна саможертва. След като се качва на лодката, той минава покрай село след село, разказва бурната история на Донаущауф и Вьорт, наблюдава заможните селяни от „черната земя“ и отбелязва разказа за чудото в Сосау. В Щраубинг той скицира миналото на града и се спира на трагичното удавяне на Агнес Бернауер. През нощта посочва манастири и скалисти върхове — Обер- и Нидер-Алтайх, Богенберг, Метен, самотния Натернберг — противопоставяйки фолклора на по-сурови факти като антиюдейското „Gnade-zeit“ в Дегендорф и саловия трафик по Изар. След изгрев слънце при Хилдегартсберг и проста закуска във Филсхофен той преминава през малкия бързей Сандбах, хвали баварските подобрения и просветените им крале и завършва този начален участък с живописно приближаване към Пасау — „Кобленц на Дунав“.