„I drammi de' campi“ от Емилио Ра̀га е роман, написан в края на XIX век. Действието се развива в селска Сицилия и разглежда теми като морала, семейната преданост и социалната динамика на селския живот. В центъра на повествованието е Пепе, палаво момче, чиито лудории и първи посегателства към кражбата привличат вниманието на дядо му Саверио и местния свещеник дон Франческо, подчертавайки борбата между вродената му пакостливост и очакванията за честно поведение в семейството му. В началото на разказа се запознаваме с Пепе, когото строгият му дядо Саверио често мъмри, докато самият той размишлява върху недоволството си от морала. Опитите на Саверио да насади у Пепе християнски ценности се сблъскват с момчешкия му бунт и го повеждат по пътя на кражбите, който в крайна сметка включва поредица от дребни престъпления заедно с връстниците му. С напредването на началните глави зараждащата се криза около простъпките на Пепе се задълбочава, след като той е заловен да краде круши, а после извършва по-сериозни кражби с приятеля си Кастренце, разкривайки темите за изкушението и трудностите, пред които е изправено по-възрастното поколение, когато се опитва да напътства младите. Повествованието служи като призма към напрежението между традицията и модерността в живота на сицилианското село.