„De Essentia Patris Et Filii“ от Ж.-П. Мин е богословски трактат, написан през ранния Нов век. Книгата представлява защита срещу еретичните тълкувания на природата на Отца и Сина в християнското учение. В нея подробно се разглеждат отношенията между Отца, Сина и Светия Дух с цел да се изясни традиционното разбиране за Троицата. Съдържанието на книгата се основава на ключови богословски твърдения, коренящи се в библейските писания, като се подчертават божествените отношения между Отца и Сина, както и значението на Светия Дух в този контекст. В нея се разглеждат и опровергават различни еретични твърдения и тълкувания, които могат да изопачат разбирането за Троицата. Освен това авторът се позовава на основополагащи християнски текстове, утвърждавайки единството и съвместното съществуване на Христос и Бога. Чрез съчетание на Писанието и богословско изложение Мин се стреми да укрепи православната вяра срещу появяващите се разнопосочни възгледи.