„Истории, над които да се смеем… и да плачем“ от Ерколе Луиджи Морсели е сборник с кратки разкази, написани в началото на XX век. Чрез смесица от хумор и трогателни моменти книгата изследва живота на различни герои, изправени пред необичайни обстоятелства, и засяга темите за трудностите, устойчивостта и човешката природа. В началото на произведението се запознаваме с колоритната обстановка на „Остерия дели Скамполи“ в Буенос Айрес, собственост на човек на име Отело, който е загубил ръцете си при злополука, но е открил щастието и нов живот, като е отворил странноприемница. Разказът описва оживената атмосфера в заведението, където Отело е подкрепян от съпругата си Булет, която се грижи за него и за клиентелата — много от които също са хора с увреждания. Повествованието подчертава тяхната радост и другарство, дори когато загатва за по-дълбоките трудности, скрити зад смеха им. С разгръщането на сцената виждаме появата на Пепино, безкрак спортист, който също омайва посетителите със своите истории и жизнения си характер, задавайки тона на смесица от хумор и патос, характеризираща този сборник.