„Общественият договор и разсъжденията“ на Жан-Жак Русо е основополагащ труд по политическа философия, написан в края на XVIII век. Текстът изследва отношенията между личността и държавата, като разглежда как може да бъде установена и обоснована легитимната политическа власт. В центъра на тезата на Русо е идеята за обществения договор, според която хората колективно се съгласяват да създадат общество, управлявано от общата воля, насочена към общото благо. В началото на труда Русо провокативно заявява: „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови“, показвайки изследването си на начина, по който социалните и политическите структури често потискат човешката свобода. Той поставя под съмнение легитимността на властта, произтичаща от силата, и разграничава естествените от обществените връзки, като предполага, че макар семейството да представлява първото естествено общество, политическите институции трябва да се основават на взаимно съгласие и договорености. Задълбочавайки се в тези теми, Русо подготвя почвата за по-задълбочено изследване на природата на свободата, ролята на управлението и принципите, върху които се основават легитимните обществени порядки.