„La Novellaja Fiorentina“ от Виторио Имбриани е сборник с народни приказки, написан в края на XIX век. Творбата представлява компилация от традиционни флорентински приказки, извлечени предимно от популярното устно разказвачество, и цели да съхрани и представи тези разкази в първоначалния им говор. Сборникът вероятно е съсредоточен върху темите за морала и човешкия опит и включва герои, които се справят с предизвикателства, типични за жанра, като срещи с великани и други причудливи елементи на фолклора.“ В началото на „La Novellaja Fiorentina“ читателите се запознават с класическа структура на приказка, която започва с историята на бедна двойка, изпращаща дъщерите си да наберат зеле от градината на великан. Любопитните дъщери срещат великана, който ги примамва с обещания за съкровища, но в крайна сметка две от тях споделят трагична съдба, ставайки жертви на гнева му. Най-малката дъщеря обаче успява да надхитри великана, спасява сестрите си и се изправя срещу мрачната му тайна, която води до гибелта му. Този откъс поставя началото на изследването в книгата на традиционни теми, присъщи на приказките, като смелостта, находчивостта и борбата между доброто и злото, вплетени в подчертано флорентински културен контекст.