„XII Conti Pomiglianesi“ на Виторио Имбриани е сборник от народни приказки и новели, събрани от района на Помиляно д’Арко и написани в края на XIX век. Творбата представлява богат източник на традиционни повествования, в които присъстват местни диалекти и културни теми, отразяващи живота и обичаите на Южна Италия. Главният герой в началната приказка, „Джузепе ’а Верета“, въплъщава темата за честността и нейните награди по хумористичен и увлекателен начин. Началото на „XII Conti Pomiglianesi“ ни запознава с Джузепе — момче, известно с това, че никога не лъже, заради което получава прякора „Джузепе ’а Верета“. Повествованието проследява взаимодействието на Джузепе с един крал, който проявява интерес към него заради репутацията му. Когато кралят го подлага на изпитание, като изпраща жена да провери честността му във връзка с един бик, Джузепе находчиво излиза от ситуацията, преструвайки се, че мръсното му палто е кралят, и твърдейки, че бикът е все още жив — хитрост, която забавлява краля и впечатлява двора. Това начало задава игрив тон и подготвя почвата за изследване на истината, остроумието и обществената динамика чрез поредица от подобни разкази в сборника.