„За литературната композиция“ от Дионисий Халикарнаски е трактат по реторика и изкуството на словото, вероятно написан в края на I век пр.н.е. Трудът служи като ръководство, особено за начинаещи оратори и писатели, като разглежда подробно основни понятия за подреждането на думите и красноречието както в прозата, така и в поезията. В него се подчертава значението на композицията за постигането на красота и въздействие в езика, като различни техники се изследват чрез примери от класическата литература. В началото на трактата е представена основната му тема — значението на композицията за ефективното общуване. Дионисий представя труда си като подарък за рождения ден на своя ученик Руф, като очертава разликите между съдържанието на речта и художественото майсторство при нейното изразяване. Той излага структурата на своето разглеждане, което ще обхване природата на композицията, различните ѝ форми и начина, по който те влияят върху цялостното въздействие на литературните произведения. Освен това авторът загатва за тънкостите, свързани с избора и подреждането на думите, подготвяйки основата за задълбочено изследване на елементите, които допринасят за завладяващата литературна изразност.