„Лаокоон: Есе за границите на живописта и поезията“ от Готхолд Ефраим Лесинг е философски трактат, който изследва връзката между изобразителното изкуство и поезията и вероятно е написан в края на XVIII век. В това произведение се разглежда по какво живописта и поезията се различават в представянето на красотата и въздействието върху емоциите на публиката. Лесинг анализира античната фигура на Лаокоон, за да илюстрира своите възгледи, като разглежда темите за изразителността, красотата и ограниченията, присъщи на всяка от тези художествени форми.“ Встъплението към „Лаокоон“ полага основите на критиката на Лесинг към предишни художествени интерпретации, особено по отношение на изразяването на страданието в произведенията на изкуството в сравнение с това в поезията. Той въвежда идеята, че и живописта, и поезията създават уникални илюзии за присъствие, но предизвикват чувства по различни начини; живописта разчита на визуалното представяне, докато поезията действа чрез описание и повествование. Позовавайки се на примери от класическото изкуство и литературата, той подчертава идеята, че красотата трябва да преобладава в изобразителното изкуство дори когато се изобразяват силни емоции като болката. Лесинг подготвя почвата за по-задълбочен анализ на художествената изразност и нейните последици за разбирането на човешкия опит, особено чрез използването на мита за Лаокоон като основен казус.
Превод на: „Лаокоон“.