„Por kaj kontraŭ Esperanto : Dialogo“ на Анри Валиен е полемичен диалог, написан в началото на XX век. Той представя аргументиран дебат за международен спомагателен език, като претегля възраженията срещу есперанто и доводите в негова защита. Под формата на разговорно есе творбата разглежда езика, културата и практичността, като твърди, че един неутрален, лесен и правилен език може да подпомага науката, търговията, пътуванията и разбирателството, без да замества националните езици. Книгата представя оживен разговор между Енрико, пламенен привърженик на есперанто, и Александро, скептик, който се отбива след инцидент с влак. Енрико отхвърля твърденията, че изкуственият език е неестествен или непрактичен, настоявайки, че есперанто остава стабилен, защото функционира като писмен чужд език сред образовани потребители, а не като заместител на родната реч. Той отхвърля латинския като прекалено труден и неподходящ за съвременните нужди, демонстрирайки недостатъчността му чрез насилствен превод на железопътни термини, и противопоставя на него фиксираното произношение, простата граматика и международните корени на есперанто. Той се позовава на конгреси, на които представители на много нации разговарят свободно, показва полезността му за бизнеса и пътуванията и възхвалява способността му да отваря достъп до научната литература и да предава стила на класиците чрез гъвкав превод (дори когато рецитира Вергилий). Енрико изтъква и педагогическата му яснота и го представя като съвременен наследник на латинския — инструмент на мира и сътрудничеството, — преди Александро да отпътува с влака си, само наполовина убеден, но заинтригуван.