„Terveeks“ — Буда! от Суло-Вейко Пеккола е пътепис, написан в началото на XX век. Той проследява финландски пътешественик, който се придвижва от Близкия изток през Британска Индия и Югоизточна Азия към Австралия, съчетавайки корабни епизоди, пътувания с влак и улични скици на колониални градове. Разказан с анекдотичен, често хумористичен и понякога рязко категоричен тон, текстът се съсредоточава върху всекидневните срещи, езиковите бариери и социалните йерархии на империята. В началото на повествованието авторът се отказва от сухопътното влизане в Индия в полза на кораб на British India Steam Navigation от Басра, споделя каюта с индуистки офицери, наблюдава как пътниците на палубата готвят сред мусонните вълни и пристига през Карачи в Бомбай. Първите впечатления подчертават европейския облик на частите от индийските пристанищни градове, противопоставен на претъпканите гари, пътуването във влак в трета класа, импровизираните навици за пушене и мрачния епизод на предполагаем саботаж, довел до корабокрушение. Той коментира езиковите пропасти въпреки имперския английски, предлага откровени (често предубедени) бележки за местни навици като клякането край релсите и статута на свещените животни и описва как ястреб сграбчва улична кокошка. Стигайки до Сингапур, той представя космополитно пристанище, доминирано от китайци, с добри пътища, открити канавки, мръсна река, автобуси, подобни на тролейбуси, и посещава каучукови плантации и ботаническата градина; за достъп разчита на редактор на вестник, а не на консул. Уличните скици включват антианглийски настроения, изгубване, усмивки със златни зъби, шумни квартири с пиано и цигулка, вани, използвани като съдове за вода, близка джамия и охраняван харем, както и епизод с хриптящия акордеон на съсед. Разделът завършва с разрешаването на визовата бюрокрация за Австралия от английски служител на горния етаж и с гледката на жива китайска погребална процесия, водена от музика.