Aigües encantades
За тази книга
„Aigües encantades“ от Жоан Пуч и Феретер е каталунска сценична драма, написана в началото на XX век. Действието се развива в планинско село, измъчвано от суша, и противопоставя религиозната традиция и свещените легенди за „омагьосаните“ води на съвременния рационален стремеж тази вода да бъде уловена и разпределена. Сред главните действащи лица са непокорната учителка-студентка Сесилия, набожните ѝ родители Пере Амат и Хулиана, колебливият учител Вержѐс, властният свещеник мосен Грегори и убедителният пришълец, който обещава практическо спасение. Резултатът е наситен портрет на вярата, страха, прогреса и властта в общността. В началото на пиесата е представена напрегната домашна сцена: докато камбаните бият за покайно шествие, Сесилия отхвърля обредите на селото, спори с Вержѐс и влиза в горчив сблъсък с авторитарния си баща и скърбящата си майка. Разпространява се вест за красноречив чужденец, който твърди, че селото може да черпи истинска вода от уж свещените вирчета, а мосен Грегори тайно се подготвя да го обезвреди. Избухва скандал, когато Амат съобщава, че Сесилия публично е застанала на страната на новодошлия, което затвърждава решимостта му да се противопостави на дъщеря си. В следващата сцена, в двора на овчаря Романил, се събират селяни; кметът и Амат се опитват да сплашат домакина, но тълпата нахлува, докато чужденецът — инженер — настоява, че носи мир и практичен план, а не нападка срещу вярата. Хората се колебаят между любопитството и враждебността, когато той започва да обяснява, че „омагьосаните“ води са живи и достъпни, а сблъсъкът остава нерешен, докато напрежението достига връх.
