„Приказки“ на Ференц Херцег е сборник с литературни приказки, написани в началото на XX век. В тях всекидневни обстановки се съчетават с вълшебство и мека ирония, като проследяват деца, играчки, скромни жители на малки градове и фолклорни същества в кратки приключения, чиито обрати зависят от характера и избора. Очаквайте игрива изобретателност, централноевропейски колорит и ясни морални подтекстове за добротата, суетата, смелостта и отговорността. В началото на сборника са представени поредица от самостоятелни приказки: първо, малтретирани играчки — Паприка Янчи, хусар, и една кукла — бягат в снежната нощ, изправят се пред опасности и са намерени от млекарка, докато нахоканите деца настояват, че играчките са си тръгнали сами. След това циганин на име Бьогьой се жени за огнената, водната и въздушната дъщеря на стихийните същества, като всяка от тях разрушава дома му — басня за желанието и гибелта. Чиновник, който наследява стара къща, открива зазидана изба, където призрачни куруци пият и пеят под проклятие, докато свещеник не го прекратява с реликва, свързана със спомена за Ракоци. Момче открадва изгубена памучна маймунка, която чудовищно се раздува заедно с чувството му за вина, докато връщането ѝ не я прави отново малка. Бедна принцеса се омъжва за лютнист, чиито златни струни всяка нощ извикват великолепие; нейните изисквания за трайно богатство му струват музиката, той изчезва и я оставя в нищета. В началото на „Анима“ гордо момиче, отгледано в църковна кула, отхвърля ухажор, пренасят го с облачна колесница в двора на сляп облачен цар, а, отдалечавайки се, то усеща как сърцето му е привлечено обратно от слабите камбани на дома, когато откъсът завършва.