„Пътеводител към историята на физическото възпитание“ от Фред Юджийн Леонард е научен исторически обзор, написан в началото на XX век. Той проследява как организираната физическа подготовка се развива от древността, през европейските национални системи, до американските движения, като представя ключови личности, институции, практики и идеи. Насочен към учители и ученици, трудът обобщава международните изследвания и насочва към авторитетни източници. В началото на тома неговите цели и обхват са очертани чрез посвещение на Едуард Мъси Хартуел, предговор на автора, разказващ за три десетилетия изследователска работа и обучение в Европа, и предговор на редактора, който настоява за исторически информирана практика вместо за следване на моди. Подробното съдържание разделя труда на части за Европа и Съединените щати, след което първите глави проследяват пътя от Гърция (спартанския и атинския модел, палестрата и гимназиона, ефебската подготовка и Олимпийските и други празници) до Рим (утилитарното образование, строгата легионерска подготовка, обществените бани и възхода на зрелищата). По-нататък повествованието очертава суровите занимания на тевтонските народи, аскетичния обрат на ранното християнство и неговите здравни и социални последици, както и книжовната насоченост и строгата дисциплина на манастирските и катедралните училища. Той противопоставя на това рицарството с неговия път от паж през оръженосец до рицар и с турнирите, а след това показва как средновековните университети ценят схоластическите диспути, като същевременно обезкуражават игрите. Накрая главите за Ренесанса и Реформацията представят хуманисти и реформатори, които отново утвърждават ценността на физическите упражнения — най-ярко в училището на Виторино да Фелтре в Мантуа — както и медицински и педагогически мислители (като Кардано, Меркуриалис, Лутер, Цвингли, Камерарий, Коменски, Вивес, Рабле и Монтен), които защитават хигиенните, военните и образователните ползи от физическата подготовка.