„Как да пеем [Meine Gesangskunst]“ от Лили Леман е трактат за изкуството и науката на пеенето, написан в края на XIX век. Опирайки се на богатия си опит като утвърдено сопрано, Леман се стреми да запознае певците с физиологичните и техническите аспекти на образуването на гласа. Произведението се стреми да преодолее разрива между научното разбиране и усещанията, изпитвани по време на пеене, което го превръща в ценен източник за начинаещи вокалисти и преподаватели по пеене. В началото на произведението Леман изразява целта си: да изясни сложните усещания, свързани с пеенето, и да анализира физиологичните процеси, които ги определят. Тя разсъждава върху развитието на обучението по пеене, като оплаква индустриализирането на преподаването, което поставя бързината над майсторството. Леман подчертава значението на задълбочената практика и дълбокото разбиране на вокалната техника, споделяйки прозрения от богатата си кариера като певица и преподавателка, за да насочи читателите си към създаването на красиви и силни гласове. Този уводен раздел задава тона на нейното всестранно изследване на различните аспекти на пеенето, които следват.