„Датски приказки, по разказите на Андерсен“ от Х. К. Андерсен и Димитриос Викелас е сборник с приказки, вероятно написани в началото на XIX век. Сборникът включва добре познати истории, които са омагьосвали публиката в Европа и Америка, с теми, които често изследват морала, идентичността и необикновеното в ежедневието. Сред основните приказки в началната част са „Новите дрехи на царя“ и „Грозното патенце“, които отразяват уникалния стил и възгледи на Андерсен. Сборникът започва с топъл предговор, адресиран към децата, в който се изразява пожелание те да се насладят на четенето на тези приказки, след като завършат обучението си и изпълнят задълженията си. Преводачът Викелас се надява да вдъхнови младите читатели да ценят литература, която е едновременно занимателна и образователна. Първата приказка, „Новите дрехи на царя“, представя суетен цар, обсебен от модата, когото двама измамници заблуждават, твърдейки, че тъкат вълшебна материя, видима само за мъдрите. С развитието на историята гордостта на царя го подтиква да облече „невидими“ дрехи, а всичко кулминира в разкриването на голотата му от едно дете — трогателен коментар върху гордостта и самоизмамата.