„В Мароко“ от Едит Уортън е пътепис, написан в началото на XX век. Книгата проследява пътуването на Уортън из Мароко, представяйки сведения за културата, архитектурата и пейзажите на страната във време на значителни промени, предизвикани от европейската колонизация. Авторката размишлява върху красотата и мистерията на Мароко, предавайки преживяванията си в градове като Танжер, Рабат и Фес, като същевременно изразява неотложна загриженост за съхраняването на стария начин на живот, преди той да бъде изгубен заради модернизацията. В началото на повествованието читателите се потапят в приключенския дух на Уортън, докато тя се подготвя да изследва Мароко, като подчертава липсата на подходящ пътеводител за тази интригуваща дестинация. Тя описва контрастите между европейското влияние в Танжер и привлекателността на непознатото Мароко, което се простира отвъд него. Уортън представя пътуването си с ярки образи, като откроява както препятствията по време на път, така и пленителните гледки, на които се натъква. Акцентът върху мимолетните мигове и наближаващото настъпление на масовия туризъм създава горчиво-сладък тон, тъй като авторката се стреми да документира богата културна мозайка, която е на ръба да изчезне.