„Кратки разкази“ на Фьодор Достоевски е сборник с повествования, написани в края на XIX век. Книгата включва разкази, които се задълбочават в човешката психология, моралните дилеми и обществените проблеми, изследвайки сложността на характера и обществото чрез различни протагонисти. Сред включените разкази е „Честният крадец“, който представя един ерген и любопитните му отношения с неговата икономка и нов квартирант, разкривайки теми като съпричастността, самотата и природата на кражбата. В началото на сборника първият разказ започва с повествователя, самотен ерген, който води неочакван разговор с обикновено мълчаливата си икономка Аграфена. Тя настоява да приемат квартирант, стар войник на име Астафий Иванович, което първоначално изпълва повествователя с облекчение при перспективата за компания. Скоро обаче кражбата на връхната дреха на повествователя създава напрежение между героите, особено у Астафий, който се вманиачава по случилото се и така разкрива собствената си уязвимост и морални терзания. Това въведение подготвя почвата за изследването от Достоевски на човешките взаимоотношения и противоречията в тях.