A child's guide to reading
За тази книга
„Пътеводител на детето към четенето“ от Джон Албърт Мейси е литературен справочник и наръчник по четене, написан в началото на XX век. Насочен към това да помогне на младите читатели (и на онези, които ги напътстват) да преминат отвъд мимолетните „детски книжки“ към непреходните богатства на литературата, той обяснява защо и как да се чете, защитава художествената проза, поезията, историята и есетата и предлага практически списъци и примери, за да насочи вкуса към великите произведения, без да бъде строг или педантичен. В началото на труда добрият литературен справочник е сравнен с опитен водач в горите на Мейн: той помага, но никога не може да замени собствените усилия, преценка и радост от откриването на читателя. Трудът отхвърля фиксираните списъци на „Сто най-добри книги“, възхвалява речника и показва как случайните срещи (като откриването на Уърдсуърт от Мил) могат да оформят един живот, като същевременно предупреждава читателите да избират книги, които пробуждат най-доброто у тях. След това се застъпва за четенето като среща с най-добрите умове — опровергавайки скептиците към „книжното знание“ с ярки примери (Линкълн и Шекспир, Грант със Скот и Купър, всеядното четене на Наполеон, авторите, формирали Франклин) — и насърчава внимателното, понякога повторно, дори заучено наизуст четене. Накрая започва дългият раздел за художествената проза: защитава романа (с остроумието на Джейн Остин), обяснява сюжета, характера, описанието и стила чрез „Хенри Есмънд“ на Текери, подчертава моралната отговорност на разказвачите (чрез Тролъп), разсейва спора между романтизъм и реализъм с примери от Скот, Дикенс и други, предупреждава срещу неестествения диалог и отпуснатите описания и предлага спокойни, практически съвети за избора на романи (и разкази), преди да премине към съществен и разнообразен списък за четене.
