„Духовният чукач; автобиография“ от Орест Август Браунсън е измислена автобиография, написана в средата на XIX век. Тя разглежда възхода на месмеризма и съвременния спиритизъм чрез разказ от първо лице на научно мислещ нюйоркчанин, който от любопитство се увлича по ясновидството, почукванията на духовете и въртенето на маси. Наред с духовници, реформатори и социални радикали той изследва твърденията и опасностите, свързани с тези явления, преценявайки науката, вярата и моралните последици. В началото на повествованието е представено встъпително заявление, че произведението съчетава факти с измислена „механика“, за да изследва проявите на духовете и връзките им с реформаторския ентусиазъм. След това разказвачът описва своето сериозно научно образование и ранния си скептицизъм, запознаването си с убедителните демонстрации на френски месмерист и кръг от събеседници, които обсъждат дали ефектите произлизат от въображението, от човешка „демонична“ сила или от нещо още по-мрачно. С разпространяването на месмеризма безгрижният практик Джек Уитли убива годеницата си, като го използва прекомерно, и е преследван от нейното привидение, докато самият разказвач развива силно желание за скрита власт. Движейки се сред филаделфийски реформатори, той наблюдава и провежда експерименти, които надхвърлят простото внушение — дистанционен месмеризъм, магнетизирани предмети, предизвикващи транс, и ясновидство, надминаващо всеки „рапорт“. Той се научава да говори и пише автоматично под въздействието на чужда воля, а след това започва да използва предмети като инструменти, предизвиквайки движение на маси и кодирани почуквания; казва му се, че може да придобие по-големи знания само ако пречисти мотивите си — тъкмо когато откъсът прекъсва.
„... Това не е роман; не е любовна история; не е биография на реална личност; не е дисертация, есе или обичаен трактат; и все пак вероятно съдържа елементи от всички тях ...“ — Предговор