„Сексуални трагедии“ от Франк Ведекинд е сборник от пиеси, написани в края на XIX и началото на XX век. Включвайки „Пробуждането на пролетта“, „Духът на земята“, „Кутията на Пандора“ и „Проклятие!“, той се изправя срещу сексуалното желание, потискането и буржоазното лицемерие чрез откровена, смущаваща драматургия. Творбите се съсредоточават върху неуравновесени младежи и хищни или компрометирани възрастни — най-вече учениците Мелхиор, Вендла и Мориц, както и магнетичната Лулу — за да разкрият как властта и моралът деформират личния живот. Началото на тома представя автора като авангарден провокатор и предшественик на експресионизма, след което преминава към първата част на „Пробуждането на пролетта“. Запознаваме се с Вендла, която се измъчва от това, че я принуждават да спазва нормите на поведение за възрастни; с учениците Мелхиор и Мориц, които обсъждат секса и се борят с академичния натиск; и с момичета, които разкриват домашно насилие, особено Марта. Мориц тайно проверява списъците с преминалите в следващ клас и, временно допуснат, преминава от облекчение към ужас. В гората Мелхиор и Вендла спорят за благотворителността и морала, преди да настъпи смущаващ момент, в който тя го моли да я удари, а той губи контрол. Следващите сцени задълбочават сексуалното пробуждане и объркването: откровените разговори на Мелхиор с Мориц и толерантната му майка, уклончивите отговори на майката на Вендла за това откъде идват бебетата, тайното самоудовлетворяване на Ханзи и изпълнената с напрежение среща между Мелхиор и Вендла на сеновала. Писмо показва, че майката на Мелхиор отказва да финансира бягството на Мориц и го призовава към твърдост; Вендла се скита из градината в замаяна, тайна радост; а Мориц, край реката по здрач, постепенно се приближава към отчаянието.