I simboli : in rapporto alla storia e filosofia del diritto, alla psicologia…
Пра гэту кнігу
„I simboli: in rapporto alla storia e filosofia del diritto, alla psicologia…“ на Гулиелмо Фереро е научна публикация, написана в края на XIX век. Това есе изследва как символите възникват от човешката психика и обществените потребности, като ги свързва с развитието на правото, религията, езика и институциите. В него се развива идеята, че законът за най-малкото умствено усилие и умствената инерция управляват символичните практики, като имат реални последици за правосъдието, политиката и колективната заблуда. В началото на труда е представен кратък предговор, който определя книгата като предварително изследване и посочва „Saggio sui segni“ на Паоло Марцоло като нейно основно вдъхновение, като същевременно се твърди, че разбирането на символиката може да смекчи обществените несправедливости, породени от интелектуални слабости. Въведението развива два основни принципа: хората избягват умствения труд (законът за най-малкото усилие), а умът е инертен, докато не бъде раздвижен от сетивни възприятия; вниманието е рядко и изморително, повечето мислене представлява несъзнателно асоцииране, институциите се развиват чрез малки, практически стъпки, а усещанията съживяват идеи и емоции (илюстрирано с хипноза, динамика на възбуждението и примери от всекидневието). Част I започва с обяснение на „символите на доказателството“: преди писмеността и архивите обществата използвали видими действия като доказателства — предаването на буца пръст при прехвърляне на земя, докосването на врата или панта за предаване на къща, извеждането на невестата от дома ѝ, кувадата като публично заявяване на бащинство, обличането на осиновяваното лице или прекрачването му с крайник, поднасянето на ключове или оръжия като знак за подчинение, предаването на оръжия на роб, за да бъде освободен, отварянето на врати или изпращането на освободен човек на кръстопът, повторното разпалване на домашния огън за отбелязване на ново местожителство и хвърлянето на камъни за осъждане на нови строежи. Следващата глава се обръща към „описателните“ символи и примитивните мнемонически средства (резки, възли, кипу, белязани камъни и колони, родови жезли, копия и знамена при инвеститура), показвайки как такива конкретни знаци замествали документите; тя завършва с преминаването на изложението от мнемоническите средства към възникването на пиктографското писмо.
