„История на общественото образование в Пуерто Рико до 1898 година“ от Каетано Кол и Тосте е исторически труд, написан в началото на XX век. Той проследява развитието на образованието в Пуерто Рико под испанско управление до политическия разрив в края на XIX век, като акцентира върху ръководната роля на Църквата, държавната политика, гражданските инициативи и институциите — от мисионерските училища до университетите и печатниците. В началото на труда първо се очертава широк ибероамерикански контекст: римското, арабското и християнското наследство на Испания; преплетените роли на кръста и меча в колонизацията; мисионерските училища, ранните колежи и университетите от XVI век в Мексико и Перу; както и разпространението на печатарската преса, съпоставено с англоамериканските траектории. След това изложението се съсредоточава върху Пуерто Рико, като документира кралските разпореждания за обучение на коренното население, даренията от XVI–XVII век за преподаване на граматика в Сан Хуан, както и класните стаи на доминиканците и катедралата. В отговор на твърденията за оскъдно образование авторът изтъква издадения през XVIII век „Директорио“ на губернатора Муесас, изискващ начални училища за всички раси, а също и следните явления от началото на XIX век: медицинската катедра в Сан Хуан, академиите по математика и рисуване на Икономическото дружество, опита за създаване на училище за момичета и катедрите по теология, философия и право, основани от декана Николас Алонсо де Андраде в Сан Илдефонсо. Публичните изпити, медалите за заслуги и творческите начини на финансиране (включително театър в подкрепа на семинарията) са знак за съзряването на системата, докато инспекциите в началото на 1830-те години закриват и неефективни училища — отбелязвайки едновременно растежа и реформата в началните глави на книгата.