I tolfte timmen : En gammal, dåraktig kvinnas bekännelser
За тази книга
„В дванадесетия час“ от Гертруд Алмквист е роман, написан в началото на XX век. Представен като дневник, воден в обратен ред, той проследява Рони (госпожа Бергльоф) — проницателна, самонаблюдаваща се жена, навлизаща в късната средна възраст, — докато се бори със стареенето, сексуалността, брака, майчинството и душевното си здраве. Светът ѝ се върти около крехкия ѝ брак с Алберт, нежната, но изпълнена с изпитания връзка с дъщеря ѝ Вивеке, задълбочените сеанси при нервен специалист и неразрешените спомени за минала любов, които оспорват обществените норми. В началото на романа Рони започва дневника си след опустошителен рожден ден, разобличавайки лицемерието на своя социален кръг, като същевременно признава собствената си изолация. Медицинските посещения разкриват изтощение, страх да не стане „безполезна“ и клиничното обяснение на лекаря за нейното желание; по време на анализа тя се връща към изпепеляващата си привързаност към жена на име Карла, към по-късната си връзка с женен мъж, възприемана като „упойка“, и към мимолетните си мисли за самоунищожение. Юбилеят на женски клуб поражда горчиви, халюцинаторни размисли за женското стареене, а напрегнат разговор с Алберт една сутрин изважда наяве несъвместимостта им. По време на пролетна разходка Вивеке нежно я принуждава да бъде откровена: Рони признава за една стара любов и я подтиква към взаимна искреност, но след това преживява паническо видение, свързано с детски страх. С продължаването на лечението тя се плъзга към контролирано, терапевтично увлечение по лекаря и открива облекчение в „отказването от контрола“, усещайки за кратко, че е в ритъм със света. По-нататъшните сеанси изследват срама ѝ пред дъщеря ѝ и припомнят една толерантна довереница, подсказвайки, че осъждането и „чистотата“ често са маски на скрити желания.
