„Хуманизм и Америка“ от Норман Фьорстър е редактиран сборник с есета, написани в началото на XX век. Той отстоява дисциплиниран, класически хуманизъм като коректив на модерния скептицизъм, сциентизма и културната разпиляност, особено в Съединените щати. Томът разглежда етиката, религията, литературата, изкуствата и образованието чрез приноси от водещи критици и учени. В началото на сборника е представен предговор, който диагностицира модерното „главоболие“ от шум, разочарование и натурализъм и предлага хуманизма — определен чрез ясни стандарти и твърдо разграничение между човека, природата и божественото — като възстановителна дисциплина. Редакторът поставя американския хуманизъм преди всичко в контекста на творчеството на Ървинг Бабит и Пол Елмър Мор, отхвърля обвиненията, че хуманистите са академични, неамерикански, реакционни или пуритански, и формулира целта на книгата: да изясни термините, да възстанови стандартите и да се обърне към съвременния живот в изкуствата и публичния дискурс. Първото есе, от Луис Тренчард Мор, ограничава истинската наука до количествени закони за обективния свят, разкрива прекомерния обхват на псевдонауки като психологията и социологията, проследява историческото разделение между обективния метод и субективния живот от Галилей, Декарт и Нютон насам и критикува модерните хипотези — етери, електрони, относителност, кванти — когато се третират като метафизична истина. Следващото есе, от Ървинг Бабит, определя хуманизма като вярност към закона на мярката, благоприличието и равновесието — различна от хуманитарното чувство — и отстоява стабилен център в човешката природа, като прави паралели с конфуцианската мисъл, признава подкрепата на религията и основава етиката на по-висша воля, която дисциплинира темперамента. Заедно тези начални раздели задават термините и програмата: замяна на релативизма и сциентизма със стандарти, вкоренени в характера, разпознаването и мярката.