„По Руси“ от Максим Горки е сборник с повествования, написани в края на XIX век, който обхваща разнообразни теми на човешкия опит и социалната действителност в Русия. Творбата дава представа за живота и борбите на обикновените хора на фона на необятната природна красота и неволята, с акцент върху тежкото положение на обездолените. Повествованията се разгръщат чрез ярки портрети на персонажи, включително на млада жена в родилни мъки, показвайки устойчивост пред лицето на несгодите. Началото на „По Руси“ подробно описва богатия пейзаж, където започва историята, рисувайки картина на есента в Кавказ, докато разказвачът размишлява за живота, красотата и човешката борба. Той среща група разселени „гладуващи“ и се оказва въвлечен в страданието на бременна жена сред пустошта. Докато ѝ помага при раждането край реката, сцената улавя суровостта и преобразяващата същност на човешките преживявания. Този ранен откъс задава тона на сборника, като утвърждава темите за състраданието и взаимосвързаността и същевременно намеква за социално-икономическите предизвикателства, пред които са изправени персонажите в рамките на по-широко, често неумолимо обществено устройство.
Превод на „По Руси“