„Изложение на вярата на латински и на оригиналния гръцки език“ от Атанасий е богословски трактат, написан през епохата на ранното християнство. Творбата представлява едновременно изповедание на вярата и защита срещу арианската ерес, като излага вярванията на Църквата относно природата на Бога, Иисус Христос и Светия Дух. Тя отразява развитието на доктрината и богословските спорове от периода, особено свързаните с Никейския събор. Книгата представя цялостно изложение на християнската вяра, подчертавайки равнопоставената и съвечна природа на Отца, Сина и Светия Дух. Атанасий подчертава значението на Въплъщението, описвайки как Иисус, оставайки божествен, приема човешка природа за спасението на човечеството. Той излага отношенията между Отца и Сина, отхвърляйки всяка представа за разделение или подчиненост и утвърждавайки общата им същност. Чрез разглеждане на библейски препратки и философски разсъждения Атанасий се стреми да утвърди единно разбиране за Троицата, като укрепва православната християнска система от вярвания пред лицето на предизвикателствата, породени от противоположни тълкувания на божествеността на Христос.