„Education in England in the Middle Ages“ на Албърт Уилям Пари е исторически труд, написан в началото на XX век. Книгата изследва развитието на образователните системи в Англия от въвеждането на християнството до навечерието на Реформацията. Тя разглежда влиянието на Църквата върху образованието, като описва подробно как различни периоди, включително англосаксонският период и създаването на университетите, са оформили образователния пейзаж на средновековна Англия. В началото на труда се излага целта на автора да представи цялостен преглед на образованието през тази преобразуваща се епоха. Пари разглежда три отделни етапа в развитието на образователната система: ранното англосаксонско влияние, когато манастирите играят решаваща роля в образованието; последвалия период на църковен контрол след норманското завоевание; и накрая постепенния преход към светско образование. Той подчертава ключовите личности и институции, включително влиянието на мисионерите и манастирските училища, подготвяйки основата за подробно изследване на това как образованието се развива в отговор на обществените промени, отношенията между държавата и църквата и нарастващото признаване на образованието като гражданска отговорност наред с духовното му значение.