„Сред полярните ледове: индианци и ескимоси“ от Р. П. Дюшоасуа е етноложки и исторически разказ, написан в началото на XX век. Творбата разглежда взаимодействията и преживяванията на мисионери сред коренните народи на Канада, като се съсредоточава по-специално върху дене и ескимосите в арктическите области. Тя се задълбочава в темите за евангелизацията, значението на търговията с кожи и предизвикателствата, пред които са изправени тези общности. Въведението на книгата подготвя почвата за задълбочено изследване на пътуването на автора в отдалечените и сурови условия на канадския арктически пейзаж. В него се разглеждат дългогодишните усилия на мисионерите, особено на монсеньор Гранден, да достигнат до коренното население на тези ледени територии и да подобрят положението му. В началото се подчертава напрежението между необходимостта мисионерите да подкрепят местните племена и да ги евангелизират при трудни условия — включително недостиг на храна и припаси — и потисническата власт на търговските компании за кожи, като се разкриват действащите социално-икономически отношения. Чрез ярки размисли авторът улавя нюансите на живота в Далечния север, препятствията, пред които са изправени хората, и жертвения дух на онези, посветили се на мисионерската работа сред коренните общности.