„Бирата, нейната история и икономическата ѝ стойност като национална напитка“ от Ф. У. Салем е исторически и икономически трактат, написан в края на XIX век. В него се твърди, че чистата, добре приготвена бира е умерена и полезна за здравето алтернатива на дестилираните спиртни напитки и че трябва да бъде подкрепяна чрез разумно регулиране. Трудът съчетава история, наука за пивоварството, публична политика и социална икономика, за да защити приемането на бирата като национална напитка. В началото на книгата е изложена ясна теза — „Бирата срещу уискито“ — според която забранителните закони се провалят, докато достъпната, чиста бира насърчава истинската умереност. След това се проследява дългата история на бирата от древните Египет, Гърция и Рим през средновековна Европа: манастирското пивоварство, ранните разпоредби и прочутите пивоварни центрове и личности (като пивовара и държавник Якоб ван Артевелде, фолклорния Гамбринус, Уилям Пен и генерал Израел Пътнам). Следва ярка картина на питейните обичаи през Ренесанса, на забележителни бири (Eimbeck, Braunschweig Mumme), на мюнхенската придворна пивоварна и бока, както и на възхода, упадъка и възраждането на бирената култура. Повествованието преминава към съвременната политика, като откроява страните, насърчавали бирата, за да ограничат употребата на спиртни напитки — Германия, Австро-Унгария, Ниските земи, Скандинавия, Русия, Франция, Англия (със Закона за бирата), а дори и Египет, Япония и Персия — и твърди, че с разпространението на бирата се подобрили общественият ред и общественото здраве. Обяснява се как се произвежда бирата, очертават се съставът и хранителната ѝ стойност, а твърденията за фалшифициране се оборват с научни доводи и реалностите на търговията, включително чрез кратък преглед на спор в Нюарк и поправка на погрешно приписани на Либих изказвания. Разделът завършва с отбелязването, че хмелът преобразил изкуството на пивоварството и разширил разнообразието от бирени стилове.