„Cindrulino“ от Л. Милхо е илюстриран преразказ на приказка за деца на есперанто, вероятно написан в началото на XX век. Адаптиран от английска история, той преразказва класическата приказка за Пепеляшка, като поставя акцент върху добротата, търпението и прошката като добродетели, които триумфират над завистта и жестокостта. Историята проследява нежно момиче, с което по-големите му доведени сестри се отнасят зле, принуждават го да се труди и подигравателно го наричат Синдрулино. Когато е обявен кралски бал, появява се нейната фея кръстница, която превръща тиква, плъх и мишки в каляска, кочияш и лакеи, а дрипите ѝ — в великолепна рокля със стъклени пантофки, като я предупреждава да се върне преди полунощ. Тя пленява принца на няколко бала, но на третата нощ бяга с последния удар на дванадесетия час, изгубвайки едната пантофка. Принцът се заклева да се ожени за онази, на която пантофката стане; след като доведените сестри не успяват, тя пасва на Синдрулино, която изважда другата пантофка. Разкрита и възстановена в правата си, тя се омъжва за принца, прощава на сестрите си, става добра кралица, а прочутите стъклени пантофки се пазят като скъпи спомени от нейната история.
Превод на: „Пепеляшка“.