„Съчиненията на Джон Драйдън, събрани за пръв път в осемнадесет тома. Том 17“ от Джон Драйдън е сборник от литературни преводи, критика и полемична проза, написани в края на XVII век. Този том включва неговия „Животът на Плутарх“ с тържествено посвещение на херцога на Ормънд, откъс от превода му на „История на Лигата“, богословска размяна на мнения с Едуард Стилфлийт и английската му версия на „Изкуството на живописта“ от Дю Френуа, редом със знаменитото съпоставяне между поезията и живописта. Той представя автора като биограф, преводач, критик и роялистки полемист. Очаквайте ерудирана класическа научност, енергична проза и разностранни размишления върху историята, изкуството, политиката и религията. В началото на тома контекстът на английския Плутарх от 1680-те години е очертан с бележка на редактора и обява на книжар, след което е представено възвишено посвещение на херцога на Ормънд. В това посвещение писателят противопоставя древното величие на съвременния упадък, възхвалява верността на Ормънд и управлението му на Ирландия, порицава сектантите, републиканците и непостоянните бивши роялисти и защитава честната история от фанатизма и партийното фабрикуване на факти. След това се преминава към „Животът на Плутарх“, в който са представени раждането му в Херонея, семейството и учителят му Амоній, хуманният характер на гръцкото образование, пътуванията му и неуморното събиране на източници, както и умереният му, общителен характер. Разказът очертава неговата философия с платонически уклон, възгледите му за оракулите и духовете посредници, брака му с Тимоксена и децата му, римските му връзки (по-специално със Сосий Сенеций и Траян), както и вероятните му държавни длъжности. Този начален раздел завършва с преценка за предназначението и видовете история — анали, същинска история и биография — и с аргумента, че животописите притежават особена сила и поучителност.