„Нова сбирка народни приказки“ от Ото Шпамер е сборник с народни приказки, написани в края на XIX век. Томът обединява поучителни, вълшебни и комични истории от европейската традиция, като съчетава германски класики с нови преразкази и размислителен предговор за същността на разказването. Сборникът започва с живо есе, което противопоставя лъжите, преувеличението („skarfva“) и истинските приказки, като поставя в центъра хесенския хвалбаджия „Lögnpetter“ и неговите хвалби в духа на Мюнхаузен. След това преминава към поредица от разкази: предана сестра, която в продължение на седем години мълчаливо преде, за да спаси братята си, превърнати във врани; калфа в Амстердам, който приема „Kannitverstan“ за име на човек и научава урок по смирение сред богатство и на погребение; три принцеси с крехки стъклени сърца и ухажор, който се обучава за стъклар с „кадифени ръце“; две отвлечени деца, които променят облика си, за да избягат от зъл магьосник; гордата принцеса, смирена в „Цар Дроздобрад“; и началото на моравско-влашка приказка за сирачето Мишел, която прекъсва, когато чичо му го повежда към пещерите на Радхощ.
В по-ранни издания преводачът е посочван като: „R. B--g“.