„Вълшебни приказки, том II“ от Ханс Кристиан Андерсен е сборник от пленителни кратки разкази, вероятно написани в началото на XIX век. Тази антология включва любими приказки като „Принцесата и граховото зърно“, „Малката русалка“ и „Грозното патенце“, разкривайки дарбата на Андерсен да съчетава причудливото с трогателни житейски поуки. В началото на книгата читателите се срещат с множество фантастични разкази, започвайки с „L'ombre“, който проследява пътешествието на учен човек от Севера, който, докато посещава южна страна, губи сянката си заради ефирна дама, живееща в къщата срещу неговата. Сянката се впуска в приключение, превръщайки се в загадъчна фигура и в крайна сметка добивайки свобода, като разкрива темите за идентичността, загубата и стремежа към принадлежност. Прозата създава наситен, въображаем тон, характерен за повествователния стил на Андерсен, канейки читателите в свят на магия и морални размишления.