„El Payador, том I“ от Леополдо Лугонес е нехудожествено произведение, вероятно написано в началото на XX век. Този текст изследва същността на аржентинския фолклор, като се съсредоточава по-специално върху значението на „пайядора“ — вид традиционен поет и певец — за формирането на идентичността на аржентинския народ. Той разглежда историческите, културните и поетичните измерения на живота на гаучото, преплитайки обсъждането на ролята му едновременно като цивилизатор и като символ на Пампасите. Началото на този труд предоставя богат контекст за разбирането на значението на епическата поезия за предаването на историческата и културната идентичност на една нация. Лугонес разкрива намерението си да изследва епическата традиция в Аржентина, особено през призмата на „Мартин Фиеро“ — класическа национална поема. Той подчертава връзката между поезията и националния характер, твърдейки, че способността да се създава и цени епическа поезия отразява жизнените качества и духа на дадена раса. В началните глави авторът подготвя почвата за по-задълбочено изследване на влиянието на гаучото върху аржентинската култура и литература, представяйки го като героична фигура, чийто живот и преживявания въплъщават борбите и стремежите на нацията.