„Теория на ученето“ от Джеймс В. Макконъл е научнофантастичен роман, написан в края на 50-те години на XX век. Книгата разглежда темите за психологията и бихейвиоризма чрез уникален разказ, който изследва понятията, свързани с ученето — важна тема в областта на психологията. Главният герой, психолог, неволно се оказва в ролята на изследовател на собственото си поведение, след като е отвлечен и подложен на серия от експериментални изпитания, напомнящи кутията на Скинър. Историята проследява как главният герой се опитва да осмисли своята идентичност и обстоятелствата, в които се намира, след като е отведен на борда на извънземен космически кораб. Той осъзнава, че е станал обект на експеримент, разработен от извънземен психолог, в който трябва да изпълнява различни задачи, свързани с ученето — включително да натиска лостове за храна и да решава лабиринти, — докато се справя с психологическите последици от своето положение. Докато преживява изпитанията, наложени му от неговия похитител, той размишлява върху природата на ученето и поведението и в крайна сметка се опитва да осуети очакванията на извънземния, като манипулира резултатите от собственото си представяне. Романът подтиква читателя да се замисли за етичните измерения на експериментирането и границите на научното разбиране в сферата на поведението.