„Първо и последно“ на Илер Белок е сборник от есета, написани в началото на XX век. Текстът разглежда различни теми и наблюдения, като използва морето, личните анекдоти и размишленията като свой фон. С акцент върху човешкия опит есетата се задълбочават в теми, вариращи от исторически размисли до тънкостите на всекидневния живот, вплитайки хумор и философски прозрения. Началото на „Първо и последно“ започва с метафората за „вдигането на котва“, оприличавайки това морско начинание на значими промени в живота и приемането на свободата. Белок размишлява върху различните начини за вдигане на котва, рисувайки картина на морския живот и правейки паралели с човешкия опит. Той представя герой на име Фрокот, силен мъж от полка, който е имал срещи с призраци, извеждащи на преден план темите за възприятието и реалността. С напредването на повествованието тонът се колебае между игриви отклонения по практически въпроси като вдигането на котва и по-дълбоки размишления върху човешката природа, като става ясно, че Белок цели едновременно да забавлява читателите си и да ги подтиква към размисъл за сложностите на живота и същността на човешките приключения.