„Методът Монтесори“ от Мария Монтесори е научно издание, написано в началото на XX век. Този влиятелен труд представя новаторски подход към образованието и педагогиката на децата, като излага принципите, залегнали в основата на образователната философия на Монтесори, особено приложени в „Детските домове“. Книгата разглежда значението на насърчаването на самостоятелността и предоставянето на възможност за естествени процеси на учене — концепции, превърнали се в основополагащи за съвременните образователни практики. В началото на книгата Монтесори разсъждава върху състоянието на образованието и необходимостта от нова педагогика, основана на научни принципи. Тя критикува традиционното обучение заради строгите му структури и прилагането на дисциплина, която потиска естествените склонности на детето. Като застъпва среда, в която децата могат да се учат чрез наблюдение и практически опит, тя подчертава значението на свободата и спонтанността в развитието на детето. Монтесори твърди, че истинското образование трябва да уважава и подхранва духа на всяко отделно дете, като подготвя учителя да наблюдава и разбира уникалния път на детето към познанието.