„Основи на педагогическото учение“ от Йохан Фридрих Хербарт е научно издание, написано в началото на XX век. Творбата представлява цялостно изследване на философията на образованието и нейните практически приложения, съсредоточено върху интегрирането на етиката и психологията в педагогиката. Хербарт се стреми да изясни принципите, направляващи ефективното преподаване и формирането на характера, като подчертава значението на насърчаването на моралното и интелектуалното развитие на учениците. В началото на ръкописа Хербарт утвърждава основополагащото понятие за „пластичност“ на учениците, като приема, че способността им да бъдат моделирани е присъща на тяхната обучаемост. Той разглежда връзката между етиката и психологията като основа на педагогическата теория, твърдейки, че възпитателите трябва да балансират индивидуалната воля и външните влияния при формирането на морален характер. Чрез първоначалното изследване на добродетелта като крайна цел на образованието и на психологическите процеси, лежащи в основата на ученето, Хербарт полага основите на систематично обучение, насочено към изграждането на цялостна и социално отговорна личност.