„Общинска вражда“ на Ърнест Хейкокс е уестърн разказ, написан в началото на XX век. В него се проследява ожесточеното съперничество между два съседни пустинни града и обреченият опит да се създаде гражданско разбирателство, след като истинските подстрекатели на враждата са разобличени. Скитниците Джо Брийдлав и Индиго Бауърс се разделят край старите родни места на Джо, където Индиго се озовава в Джингъл Бел и след кратка схватка помага да бъде отблъснат набегът на съперника Биг Елк, а след това ръководи премерена престрелка, която принуждава нападателите да се оттеглят. Преследвайки нападател, опитващ се да ги заобиколи по фланга, Индиго открива, че това е Джо, и двамата партньори сравняват сведенията си: враждата започнала, когато Биг Елк завзел окръжния център, а двама главатари на крадци на добитък — Суини от Биг Елк и Гейб Уейлс от Джингъл Бел — поддържали градовете във вражда, за да прикрият престъпленията си. След като Суини е арестуван и признава, Уейлс е хвърлен в затвора, а Джо предлага мирен банкет в ранчо на неутрална територия, с равен брой участници и всички оръжия оставени на входа. Недоверието разваля настроението, когато всяка страна тайно вкарва по още един човек и си разменя язвителни забележки за скрити подкрепления; речите се превръщат в обиди, избухва свада, отвън проехтяват изстрели и двете фракции се пръсват в нощта. Сред останките Джо намира Индиго, който смутено признава, че е имал джобен пистолет, и двамата партньори отново потеглят на юг, с ироничното признание, че човешката природа трудно се променя.